Въпреки че Османската империя дава права на британските търговци да плават в Черно море още по времето на кралица Елизабет І, през следващите два и половина века се цитират само два случая, в които британци са били в тези земи и води. Първият е „мастър” Джон Нюбери, който през 1582 г. престоява няколко дни в пристанището на Созопол, после минава край Варна и крепост, наречена Caliacca (Калиакра) и продължава към Дунавската делта. Вторият е капитан Джон Смит, военен авантюрист, който около 1596 г. след поредица перипетии – пленничество, продажба в робство и т.н. също се подвизава из Черноморието, в това число и варненските земи.
Едва в началото на ХІХ век британският флот проявява по-засилен интерес към Черно море, което води до необходимостта Хидрографската служба на Адмиралтейството да издаде морски карти и на черноморските портове.
Настоящата карта показва акваторията и крайбрежието на Варненския залив от нос Галата до нос Свети Георги (Gorgof) и още малко на север до Свети Константин. Според текстовата информация тя е изработена на базата на руска карта от 1829 г. Предвид големите визуални прилики и съвпадението на годините може да се предположи, че въпросната руска карта е тази на Егор Манганари от 1829 г., представена по-рано в „Морски вестник” (Руска карта на Варненския залив от 1829 г.). По детайлност, с изключение на южната част и хидрографската информация, двете карти са почти идентични. Отбелязани са плитчините пред главната скеля и нос Галата, видът на грунда, двата малки пристана – единият пред входа на днешните Морски бани, а другият – по на север, някъде след последната буна. В допълнение е начертана семпла компасна роза с географските посоки и магнитното склонение. По традиция и практическа необходимост на навигационните карти се присвояват номера, като тази е с номер 2206.
Въпреки че картата в действителност показва крайбрежието и крепостта към 1829 г. тя е издадена през 1853 г. и анонсирана в рубриката „Нови и коригирани карти” на септемврийския брой на The Nautical Magazine. Доколкото не е отбелязано, че е коригирана (както за други карти) може да се допусне, че това е първо издание. В същата година и отново на базата на руски карти са издадени и такива на Одеса, Ялта, Керч и др. Издаването на толкова много карти на черноморските, но предимно руски портове през 1853 г. може да подскаже, че вероятно картите са използвани при предварителната подготовка на съюзническите войски за дебаркирането във Варна по време на Кримската война и последващите военни действия. След началото на войната, през 1854 г. британски хидрографски кораб проучва Варненския залив и е изработена нова карта № 2285.
Отстрани, в свободното поле на картата, е приложена гравюра за по-лесно опознаване и идентифициране на варненското крайбрежие, така както се вижда то откъм морето – възвишенията около Галата, крепостната стена и стръмния бряг на север от нея.
На картата няма данни за автор. Технически е изпълнена от J & C Walker, наименование, под което са работили известните през ХІХ век гравьори и издатели на множество карти и атласи Джон, Александър и Чарлз Уокър. Гравюрата на града е изработена през есента на 1829 г. от лейтенант Томас Сумарез Брок от 46-оръдейната фрегата „Blonde”. Именно „Blonde” е първият, след столетия, британски военен кораб, влязъл в Черно море. За това плаване и преминаването край Варна свидетелства преподобният Едмунд Гудинъф: „Беше 9 ноември 1829 г., когато фрегатата „Blonde“, командвана от капитал Лайънс, с разрешението на турското правителство отплава от Константинопол за Черно море… [По-нататък следва описание на посещенията в Севастопол, Одеса и други места, наситено и с много исторически бележки] …На 20 ноември „Blonde” стигна до Варна, за която ни беше казано, че е древният Одесос, поредната рожба на Милет, толкова плодовит на колонии. Имахме отлично закотвяне на девет клафтера вода, в лесно достъпен залив, добре защитен от всички посоки, освен изток и югоизток … И тук, както и на другите места, нямаше по-голяма възможност за наблюдения и на 23-ти корабът продължи плаването си, преминавайки край нос Емине…”
Технически данни:
Наименование: Varna Bay from the Russian Survey of 1829
Година на издаване: 1853 г., вид на местността към 1829 г.
Размер на картното поле: 21 х 28 см
Мащаб: 1: 57600
Източник: Национална библиотека на Австралия
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Борислав ПЕТРОВ
http://varna.info.bg