В края на ХVІІІ век, българското Черноморско крайбрежие е добре познато и на изток, и на запад. В това ни убеждава картата на Кристиан Лудвиг Томас – немски инженер и картограф, съхранявана във Военния архив – Виена.
Кристиан Лудвиг Томас е немски инженер, географ и картограф, работил във Франкфурт на Майн. Особена популярност добиват неговите карти на Белград и Кримския полуостров (1788), които се отличават с добра прецизност на представената информация във време, когато австро-турските войни водят до необходимостта от изработване на точни карти на Балканите и т. нар. Новорусийски край. В „Карта от мястото на войните…” селищната и пристанищната система на Тракия и Черно море е представена доста подробно въз основа на разнообразни и доста точни източници.Надписът „България“ е по протежение на днешна Северна България до градовете Томи и Кюстенджа.
В нея са включени градовете Лесковац, Скопие, Пирот и тези от цяла Северна Добруджа до устието на р. Дунав. Авторът е отбелязал важните от военна гледна точка градове като Видин, Никопол, Силистра, ВАРНА, Мачин, Исакча, Измаил, София и Одрин. С различно оцветени линии са показани движенията на армиите. Варна е поставена правилно в България на река Варна (Varna=Urana fl.), която заедно с река Дафне (Daphne fl. – Девня) се вливат във Варненския залив.Ето какво четем в дневниците на пътешественици и мореплаватели за Варна по това време:
Уилям Хънтър (1792), „Пътувания в година 1792 през Франция, Турция, Унгария и Виена”: „На 12 май рано сутринта минахме Варна и често съм съжалявал, че не отседнахме тук. Това е голям град и едно от най-добрите пристанища на Черно море, известен в историята с битката в 1444 г. между Амурат и унгарския крал Владислав, който изгубил тук и боя, и живота си. Това била една ужасна и кървава битка. 1000 християни били оставени на бойното поле, а загубите на турците били толкова големи, че Амурат признал, че друга подобна битка би причинила неговия разгром.”
Луи-Огюст Феликс Божур (1794-1799), „Военно пътуване в Османската империя”:„Град Варна, разположен на левия бряг на р. Провадия при изтичането й от Девненското езеро, е обграден само с една проста стена отстрани с кули. Но той би могъл да бъде по-добре укрепен, понеже половината от обиколката му е обградена с вода, а другата половина – от височини, които биха могли да се укрепят с някакви издадени съоръжения и да образуват ядрото на укрепен лагер. В такъв случай градът би бил достъпен само през долината, която го обгражда от юг, където би могъл да бъде отбраняван посредством маневри по вода.Варненската равнина е прочута в историята с това, че през лятото на 1444 г. е била театър на кървава битка между Мурад ІІ и Владислав Ягелон, крал на Унгария и Полша…Варна е град с 12 до 15 000 жители; той е разтоварище за търговията на Константинопол с България и има голямо военно значение, понеже има най-добрия рейд, който съществува на Черно море северно от Балкана, и освен това лежи на един от пътищата от Долния Дунав за Константинопол.”Д-р Стефан ПЕЙКОВ
– член на Българска картографска асоциация (БКА)