Преди 10 години, в брой № 23 – 24 от 18 декември 2002 г. честитихме на нашите читатели настъпващите коледни и новогодишни празници с една интересна стара морска карта. Този жест тогава стана възможен, благодарение на безкористното съдействие, което ни оказаха приятелите ни от Международния търговски и културен център „ГЕОПАН” – Бургас. Сега, 10 години по-късно, ви предлагаме допълващия коментар на нашия читател, автор и приятел Борислав Петров.
В поредната война с Турция – тази от 1828/29 г., Русия спечелва още по-голямо влияние и достъп за своя флот по Черноморието. От това се възползват и корабите на приятелските страни, такива като Нидерландия. В тези години консул на негово величество Вилем І в Одеса е потомственият дипломат, морски офицер, геолог и географ и притежател на титлата кавалер Жак-Виктор Едуард
Тетбу де Марини (1793-1852). По силата на служебните си задължения и със свободата на кралски представител Тетбу дьо Марини обикаля Черноморието и събира много географски и етнографски данни от разноообразни източници. Най-известната му публикация е „Три пътешествия в Черно море по бреговете на Черказия”, но издава и няколко навигационни помагала, например „Портулан на Черно и Азовско море…” (Portulan de la mer Noire et de la mer d’Azov ou description des co?tes de ces deux mers a? l’usage des navigateurs). През същата 1830 година, отново в Одеса, Тетбу дьо Марини издава „Съвременен перипъл на Черно и Азовско море” (Periple moderne des mers Noires et d’Azov), в който са включени и оцветени карти на Варна и Бургас. Същата, но черно-бяла, и с малки графични разлики карта на залива Варна е публикувана и в „Карти на заливите, пристанищата и рейдовете на Черно и Азовско море, изследвани, събрани и коригирани от Е. Тетбу дьо Марини” (Plans de golfes, baies, ports et rades de la Mer Noire et de la Mer d’Azov, leves, recueillis, ou corriges par E. Taitbout de Marigny, 1830 г.), литографирана от Александър Браун.
Любопитна подробност за перипъла e едно своеобразно разследване, проведено от комисия на холандската Академия за наука, изкуство и литература. Съмненията са относно авторството и точността на данните на Тетбу дьо Марини, като за целта са му зададени поредица въпроси, на които той е трябвало да отговори. Въпреки, че дьо Марини не дава пълни и изчерпателни отговори, заключенията са, че приложените документи с морски характер са грижливо изготвени и точни; че географската ширина и дължина на местата, с много малки изключения, са в съответствие с чертежите на уважавания френския морски капитан М. Готие (Gauttier или Gauthier); че коментарите за теченията, бреговата линия и вида на брега са нови и са направени от дьо Марини и че ръкописът е с достойнства да бъде напечатан като морски атлас. Подобни критики, че дьо Марини не дава достатъчно данни за източниците и проучванията си на място се съдържат и във френски издания, но поради редкостта на подобни описания и карти по него време публикуването им се посреща с одобрение.
На тази карта са очертани акваторията и крайбрежието на Варненския залив от нос Галата до Евксиноград. Доста схематично и не съвсем точно, в сравнение с други карти, виждаме нанесена старата крепостна стена, съществувала до края на войната. Липсата на прецизност донякъде е обяснимо, предвид това, че картата е морска и най-важната информация в нея е свързана именно с мореплаването; детайлите по сушата, особено тези без навигационно значение, например формата на крепостта, са второстепенни. В същото време е възможно авторът да е нямал достатъчно време или достъп за изследване на турското укрепление… все пак е на служба в Русия. В южната част, близо до скелята, е отбелязано укреплението Кали ичи, както и самата скеля. В червено е нанесена населената част от града, както и тогавашното с. Галата. Ясно се виждат разклоненията на реката, свързваща езерото с морето. Прави впечатление песъчливият бряг, там, където днес е плажът в кв. Аспарухово. Изписани са получените при промерите дълбочини в залива, вида на дъното – пясък, тиня, плитчините пред нос Галата, все особености, важни за навигацията и сигурността на корабите.
Ето какво четем в Лоцията на Черно и Азовско море (Pilote de la mer Noire et de la mer d’Azov, 1850) на Тетбу дьо Марини:
„… Нос Галата, на който се намира село, лежи на 7 1/2 мили северно от „Яланджи Варна” („Лъжлива Варна” – б.а.). Брегът е вдаден на запад и образува залива на Варна, на чиито други край е нос „Св. Георги”, наричан от някои съвременни географи „Gorgof”. Заливът е широк 4 мили от изток- североизток на югоизток. Нос „Св. Георги” е на 4 мили от гр. Варна, а нос „Галата” е на 2 мили. При последния има някои сравнително незначителни скали, водата е 5 сажена. Варна е построен върху малък нос в дъното на залива. Котвената стоянка е на 3/4 мили югоизточно, дълбочината е 7 до 8 сажена, пясък и тиня. Плавателните съдове не могат да се приближат по-близо до кея на юг от града поради плитката вода, наноси, камъни, котви и различни видове отломки, неща, които едва позволяват да преминават лодки…
Географската ширина на Варна е 43° 12′ 17″
Географската дължина е 25° 36′ 47″ (от Парижкия меридиан – б.а.)…”
Борислав ПЕТРОВ