Справката към модела на моторния кораб „София”, поместена на 28 януари т.г. в сайта на „Морски вестник”, съдържа безспорно интересни сведения за историята на българското корабоплаване. Добре би било обаче в случаите, когато става дума за модели на произведени в България кораби, читателите да научават повече и за тяхното създаване. Например силно впечатление прави, че са отбелязани имената на 11 капитани и един главен механик на кораба, но липсва дори името на ГЛАВНИЯ КОНСТРУКТОР НА КОРАБА ИНЖ. ТОДОР ГАНЧЕВ.
По онова време в 5 000-тонен кораб за Параходство БМФ едва ли има нещо необичайно, т. к. то отдавна е натрупало опит и с по-големи кораби, а два месеца преди „София” са вдигнати флаговете на доставените от чужбина „Бачо Киро” с дедуейт 13 657 т и „Г. Бенковски” с дедуейт 14 600 т. От това гледище, корабостроителното постижение на Морска България заслужава подобаващо отбелязване. Още повече, че към момента на приемането на „София” корабът е смятан „за най-модерния в корабния парк на Параходството”. В какво съвсем накратко, според главния конструктор на кораба инж. Т. Ганчев и публикации от онова време, се състоят модерните технически решения, внедрени на кораба?
- За пръв път у нас на оригинален български проект на кораб са приложени НИСКОЛЕГИРАНИ КОРПУСНИ СТОМАНИ (за военното корабостроене в света не е новост, но в гражданското се прилага от 5-6 години). Благодарение на това дедуейтът е увеличен (в действителност е 6420 т) за сметка на олекотения корпус.Моделът на м/к “София”М/к „Преслав” е единият от трите кораба тип „София”, построени за нуждите на Параходство „Български морски флот” (Третият е „Велико Търново”). Построен е през 1966 г. във Варненската корабостроителница, а е изведен от строя и предаден за нарязване на скрап през 1987 г. в Гадани Бийч (Пакистан). Снимка shipsspotting.com2. За пръв път в български проект е приложено МЕХАНИЗИРАНО ЛЮКОВО ЗАКРИТИЕ ТИП „МАКГРЕГОР”, а благодарение на натрупания опит през 1965 г. е закупен лиценз за неговото производство и то широко навлиза в българското корабостроене.
- За пръв път в българското корабостроене са приложени БЕЗВАНТОВИ ДВУНОГИ МАЧТИ за товарното стрелово устройство (при това по български проект).
- В корабното обзавеждане ШИРОКО СА ПРИЛОЖЕНИ ПЛАСТМАСОВИ ИЗДЕЛИЯ и те трайно навлизат в българското корабостроене.
- За пръв път в българското корабостроене е приложен МАКЕТНИЯТ МЕТОД (за оптимизиране на разположението на механизмите и тръбопроводите в машинното отделение), а на основата на този опит през 1967 г. в НИПКИК е създадена макетната работилница, дала по-късно и няколко европейски и световни шампиони по корабомоделизъм.
- С този кораб в българското корабостроене ТРАЙНО НАВЛИЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОМЕНЛИВИЯ ТОК.
- Внедрена е ЧАСТИЧНА АВТОМАТИЗАЦИЯ. За пръв път в българското корабостроене е поставена РАДИОЛОКАЦИОННА СТАНЦИЯ (тогава са новост за гражданските кораби).
И т.н., и т.н.
(Третият е „Велико Търново”). Построен е през 1966 г. във Варненската корабостроителница, а е изведен от строя и предаден за нарязване на скрап през 1987 г. в Гадани Бийч (Пакистан). Снимка shipsspotting.com
Внедряването на тези и други технически новости се отразява благоприятно не само върху по-нататъшното развитие на новосъздадения НИПКИК-Варна (1962 г., по-късно – Институт по корабостроене, ликвидиран – 1995 г.) и корабостроителното производство, но и върху редица съпътстващи производства в и извън корабостроенето (корабостроителния тил на страната).
Освен това корабите от серията 5 000-тонни тип „София” не са три, а 13 (тринадесет). От тях: три – за Параходство БМФ, два – за Унгария , пет – за норвежката фирма „Карландер” и три – за Китай (серията е завършена 1974 г.).
Далеч съм от мисълта, че в една кратка справка на корабен модел може да се отдели толкова място дори за съществени не само за българското корабостроене, а и за Морска България приноси, но все пак би могло в подобни случаи да се помисли за подходящо обобщение и най-вече – за комплексна морско-стопанска оценка.