По молба на ректора на Бургаския свободен университет проф. дпн Галя Христозова, Нова карта на България, 1877 бе избрана за университета от чл. кор. проф. дин Иван ИЛЧЕВ – ректор на СУ „Св. Климент Охридски“. Изборът бе направен от експозицията „МОРЕТО СБЛИЖАВА ВСИЧКО ДАЛЕЧНО“, открита в Атриума на БСУ. Немската карта е дарение от Международния търговски и културен център •ГЕОПАН• по повод на Международната година на картата 2015-2016. Изработена във високотехнологично копие – с признателност към БСУ – за дългогодишно сътрудничество и съвместна дейност в Източна Тракия и Странджа. Картата вече може да бъде разгледана в предверието на Бургаския свободен университет, където тя е експонирана.
Д-р Стефан ПЕЙКОВ – член на БКА, представя Нова карта на България, 1877, за рубриката „Карти и лоции“ на „Морски вестник“.
Хайнрих Киперт (1818-1899) е известен берлински картограф и историк. Изработил е около 400 карти и значителен брой атласи. Картата е върхово постижение на европейската картография в отразяването на българските земи.
Известният наш историк чл.кор. проф. Иван Илчев, избра не случайно тази карта от колекцията ни.
В нея са очертани границите на отделните административни области към 1877 г.. Имената на селищата са предадени сравнително точно. На места авторът посочва турските и българските им названия – например „Ески Стамбул на български Преслава“. Подробно е предадена и физикогеографската характеристика на българските земи. Отбелязана е почти пълната мрежа от главни и второстепенни пътища, пресичащи България. Картата е богата на информация и е ценен документ, който ще улесни студенти и преподаватели в бургаското висше училище.
Черноморският бряг е очертан много точно, както и местоположението на българските черноморски пристанища и пътищата, с които се свързват с вътрешността. Така например от Варна водят два пътя: към Силистра през Добруджа и към Шумен и Търново. Означена е и жп линията Русе (Rustschuk) – Варна. Град Каварна е поставен между Балчик и Калиакра, малко по-навътре от брега. От Несебър (Misivria) излиза път на северозапад към вътрешността на страната.
Очертан е и южният Черноморски бряг с пристанищата Бургас, Созопол, Василико, Ахтопол. Бургаският залив е даден заедно с трите езера: Атанасовско (Athanasi), Вая (Muris) и Мандренско (Akrania). Киперт представя името на Бургас под формата Бергас (Bergas), като в скоби отбелязва неговото гръцко съответствие Pyrgos).
