Моделът на съветска подводница проект 613, който ви представяме, е изложен в приемния салон на командира на ВМС контраадмирал Румен Николов, в Адмиралтейството във Варна. Моделът е собственост на Военноморския музей във Варна. Бордовият номер, изписан върху рубката на модела, е 79. Това ни насочва към подводницата „С-79” (Заводски номер 417). Тя е построена в Черноморския корабостроителен завод (№ 444, гр. Николаев) и влиза в строя на 30 май 1954 г. Зачислена е в състава на Черноморския флот на СССР.
На 15 декември 1962 г. е изведена от състава на този флот и е предадена на ВМС на Индонезия, където получава името „Пасопати” (PASOPATI) и бордови номер 410. Подводницата участва в операциите за защита на независимостта на Индонезия. През 1994 г. е изведена от строя и е преустроена в музей в Сурабая (Индонезия), на брега на река Калимас.
Моделът на съветската подводница от проекта 613 и с бордови номер 79 най-вероятно е пристигнал у нас като подарък от някоя съветска делегация. Такива модели в периода преди 1989 г. са изработвани в различни работилници на територията на гр. Севастопол (днес в Украйна).
В нашите ВМС също е имало подводници от проекта 613. Две подводници с бордови номера 41 и 42 са доставени от СССР през лятото на 1958 г. на мястото на подводниците „М” („Малютка”). Те са представители на един от най-масовите проекти подводници, строени през ХХ век – общо 215 единици. Строени са също и по лиценз в Китай и в КНДР.
Водоизместване:
– подводно 1350 т;
– надводно 1080 т;
Дължина: 76,0 м; широчина: 6,7 м; газене 4,9 м.
Силовата установка е от два дизелови двигателя с обща мощност 4000 к. с., 2 електродвигателя по 1350 к.с. всеки, 2 гребни винта. Има и още два електродвигателя ПГ-103 за икономичен режим с мощност 50 к.с. всеки, които осигуряват подводен ход до 1,97 възла.
Надводна скорост – 18,3 възла; подводна скорост – 13,1 възла.
Район на действие – 8580 мили при скорост 10 възла. Автономност – 30 денонощия. Време за пребиваване под вода – повече от 200 часа. Максимална дълбочина на потапяне – 200 м. Екипаж – 54 души.
Въоръжение: 6 торпедни апарата 533 мм (4 в носа, 2 в кърмата), общ запас на борда 10 торпеда (6 в торпедните апарати и 4 на стелаж), има възможност да бъде преоборудвана във вариант минен заградител с приемането на 24 мини АГСБ (съветско производство). Първоначално проект 613 са снабдени с противовъздушни оръдия, но след 1956 година те са демонтирани, понеже са неефективни срещу реактивна авиация.
Подводниците от проект 613 са въоръжени и със съвременни за този период радиолокационни, хидроакустични, радионавигационни и комуникационни средства. С тези подводници за първи път в своята история българският военен флот започва носенето на продължителна подводна дозорна служба извън териториалните води на държавата.
Изведени са от строя през 1972 г. и заменени с подводници от следващия проект 633.
Българската подводница с бордови № 41 е съветската С-244 (у нас тактически № С-11) и е с името „Слава”. Българската подводница с бордови № 42 е съветската С-245 (у нас такт № С-12) и е с името „Победа”.
МОРСКИ ВЕСТНИК
