Модел на патрулен катер (ведета) тип „Капитан-лейтенант Минков”

Ведетата „Взрив”, на заден план – ведетата „Капитан-лейтенант Минков”. Снимката е от фонда на Военноморския музей – Варна.

Представеният модел на патрулен катер (ведета) тип „Капитан-лейтенант Минков” се съхранява се във фоайето на планетариума на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна. Корабомоделистът, създал моделът, е неизвестен.

България закупува четирите патрулни катера (ведета – от фр. Vedette  – малък преследвач на подводници) от френското морско командване в Цариград на 24 октомври 1921 г. Ведетите получават имената „Капитан-лейтенант Минков” (бивша френска ведета С 4), „Кондуктор Докузанов” (бивша френска ведета С 6), „Миньор” (бивша френска ведета С 10) и „Взрив” (бивша френска ведета С 17). Те постъпват в българския флот без оръжия за борба с подводници. Основното им въоръжение се състои от едно 37 мм оръдие и две картечници „Максим Шпандау”. Катерите са с водоизместване от по 40 т., дължина – 23,8 м., широчина – 3,75 м., газене – 1,5 м. и екипаж от 8 души. Разполагат с два гребни винта и с по два двигателя „Стандарт” с обща мощност 440 к.с., развиват скорост от 16 възла.

Изображение на патрулен катер (ведета) тип „Капитан-лейтенант Минков” е използвано като пропагандно средство при набирането на средства в полза на фонда „Написване на историята на Дунавския флот” през 30-те години на ХХ век. Гипсовата отливка се съхранява във Военноморския музей – Варна.

През периода 1921 – 1924 г. ведетите се използват в действията за прочистването на крайбрежните фарватери от минни заграждения. През 1925 г. първите два, а през 1928 г. – и останалите два патрулни катера от този тип, са прехвърлени в Речната полицейска служба на р. Дунав и изпълняват функциите на патрулни и учебни кораби.

През 1932 г. след авария край о-в Люляка на Дунава потъва „Миньор”. Успяват да я извадят, но не я възстановяват, а използват частите й, заедно с частите от другата бракувана ведета – „Кондуктор Докузанов”, за основен ремонт на „Капитан-лейтенант Минков” и „Взрив”. По време на Втората световна война двата кораба са вече твърде износени и плават рядко. Но при усложнената обстановка след хвърлянето от средиземноморската авиация на Великобритания на неконтактни дънни морски заградни мини, ведетите, както и шасьорите са използвани при действия в минирани участъци поради немагнитните си дървени корпуси. Преоборудвани са известно време като миночистачи, а в края на войната са бракувани.

Източник: Военноморските сили на България 1879 – 2006 г., съст. М. Кръстева, Ат. Панайотов, Варна, 2006, с. 14