Корабомоделистът от Русе Славейко Петров:
С АМБИЦИИ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ „ПОЗЛАТЕНОТО” СРЕБРО
При откриването на изложбата в „Музеят – мост във времето”, посветена на 125-та годишнина от основаването на Военноморския музей в Русе и 85-та годишнина от първата му експозиция във Варна (10 октомври 2008 г.), приятно впечатление направи важна съпътстваща проява в крайдунавския град: изложбата от корабни модели на Славейко Петров, подредени също в Регионалния исторически музей – Русе.
Славейко Петров представи на изложбата германския изследователски кораб „Метеор” (построен през 1986 г., водоизместване 4400 т), френския линеен кораб „Ришельо” (построен 1940 г., водоизместване 44 708 т), трагично известния британски пътнически кораб „Титаник” (построен 1912 г.), английския линеен кораб „Кинг Джордж V” от Втората световна война (водоизместване 43 076 т), първия атомен самолетоносач на САЩ „Ентърпрайз” (построен 1960 г., водоизместване 93 500 т).
В експозицията са подредени също модели на викингски кораб (ІХ – ХІ в.), холандска швертова яхта (ХVІІ – ХVІІІ в.), известният емигрантски кораб „Мейфлауер” (ХVІІ в.), германският „джобен” линеен кораб „Адмирал граф Шпее” (построен през 1934 г., водоизместване 12 540 т), германският линеен кораб „Тирпиц” (построен през 1941 г., водоизместване 52 600 т), германският линеен кораб „Гнайзенау” (построен през 1938 г., водоизместване 37 303 т), френският вертолетоносач „Жана Д`Арк” (построен през 1961 г., водоизместване 13 270 т). Логично експозицията завършва с изложените авторски картини на морска тематика, защото Славейко Петров не може да отдели художника от корабомоделиста в себе си. И в това няма нищо странно.
Роден през 1959 г. в Русе, кореняк русенец, Славейко Петров започва да рисува от 4-годишен, а малко по-късно започва да се занимава и с корабомоделизъм. Днес е професионален художник, който не престава да се занимава с корабомоделизъм. От ученическа възраст си създава (и продължава да го разширява) богат архив от чертежи, снимки и биографии на кораби. Отдавна са останали в миналото първите модели на лодки, яхти, катери. Славейко Петров си поставя за цел да постигне европейско и световно равнище на изработка. Представените на изложбата 12 модела са само част от неговото богатство. Има още недовършени модели, има и такива, които той иска да подобри като качество и външен вид.
от първите успехи на Славейко Петров.
Започва да участва в състезания сравнително късно – през 1999 г., когато има увереността, че може да представи нещо стойностно и интересно. Класира се на 4-то място, което го амбицира да постигне повече. Първият медал (на републиканско първенство за настолни модели) печели още на следващата година. От тогава е натрупал 30 медала, от които само два са бронзови – останалите са злато и сребро.
Като на шега пробва с три модела на европейско първенство в Гданск, Полша, през 2003 г. и се връща с бронзов медал. От тогава до днес е участвал в три европейски и в три световни първенства. След осемте бронзови медала тази година в Чехия прави важна крачка напред – сребърен медал, с няколко точки до златото. Затова приятелите му казват, че това си е „позлатено” сребро.
Обявяван е за спортист на годината от Българската федерация по корабомоделизъм (2003, 2004 г.), номиниран е в класацията на русенския вестник „Утро” в списъка на десетте спортиста на годината. Апетитът винаги идва с яденето и за Славейко Петров следващата цел е поне един златен медал – няма претенции дали това ще бъде на европейско или на световно първенство. Затова продължава да обикаля морските музеи в Европа и да търси идеи за нови модели, любува се на парадите на ветроходните кораби и не забравя, че хубавият модел и хубавата картина се раждат само с вдъхновение. А както се казва в такива случаи – който търси, намира.
Славейко Петров е еднакво привързан към корабомоделизма и маринистиката. 
Известният не само в САЩ емигрантски кораб „Мейфлауер” (ХVІІ в.) е едно от първите изпитания пред корабомоделиста.