Преди 25 години един от торпедните катери (проект 123К) на Военноморския флот (ВМФ) на България е поставен на постамент за вечни времена в гр. Тутракан. Там, на брега на голямата река Дунав, той е издигнат в знак на „Вечната и нерушима дружба между двата братски народа – руският и българският, и е нов символ на тази дружба“, както посочват в речите си ръководните фактори на държавата, присъствали на това тържество, състояло се на 4 септември 1984 г.
Защо именно в Тутракан? За да изясним този въпрос, ще се върнем назад във времето, за да си припомним политическите събития от месец септември 1944 г. Часове остават до 5 септември, когато СССР ще обяви война на нашата страна, а съветската армия е струпана на границата между Румъния и България.
Денят е 4 септември и сутринта на пристанището в Тутракан акостира съветският бронекатер № 214 с командир на бригадата Керченски бронекатери капитан III ранг Павел Державин. Целта на посещението е снабдяването с храна на съветските военни поделения, разположени на отсрещния румънски бряг. Гостите са посрещнати твърде радушно от началника на пристанището, коменданта на града и кмета Кирил Захариев. Събраните хранителни продукти са натоварени на катера и по-късно са предоставени на съветските воини.
След 40 години това събитие е отбелязано с изграждането на Паметника- катер, който е открит на тържествен митинг, посветен на 40-ата годишнина от „Победата на социалистическата революция“ на 4 септември 1984 г.
Решението за издигането на такъв паметник „в знак на признателност към нашите освободители“ е взето на заседание на Общинския комитет на БКП в Тутракан. Ръководител и организатор по реализирането на паметника е тогавашният първи секретар на Градския комитет на БКП в Тутракан Василка Ганева. Поставянето на същия руски бронекатер, е разбира се, невъзможно, затова е получен български торпеден катер от Военноморския флот.
НИНА БОГДАНОВА
Снимките на катера в Тутракан са осигурени със съдействието на Общинския исторически музей в дунавския град.
БЕЛЕЖКА НА ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР
В Тутракан стои на постамент торпедният катер, изведен от състава на тогавашната 10-а бригада ракетни и торпедни катери в Созопол. Този катер е бил предназначен за поставяне на постамент пред Военноморския музей във Варна. Инициативата на тогавашния първи секретар на Градския комитет на БКП в Тутракан Василка Ганева обаче кара командващия ВМФ адмирал Васил Янакиев да промени решението си и катерът е транспортиран до Тутракан. На следващата година пред Военноморския музей във Варна е поставен друг катер от същия проект, в чест на 40-годишнината от победата над фашистка Германия. Тъй като в Созопол вече нямало такива изведени от строя плавателни съдове, докарали един чак от Видин, където пък е бил в състава на тогавашния граничен дивизион, но след службата му във ВМФ. Както се казва в такива случаи – целта оправдава средствата.
Торпедните катери проект 123К („Комсомолец”) в българския ВМФ са серия от осем бойни единици, построени в СССР през периода 1949 – 1953 г., и пристигат у нас през 1958 г. Изведени са от строя през 1985 г., като част от тях продължават службата си във Видин. Този торпеден катер освен всичко е и рекордьор – издигнат е на три постамента, като третият е в Созопол, в района на бригадата, която е разформирана през 2005 г. Този катер на постамент преди няколко години безсрамно бе нарязан на парчета и предаден за вторични суровини, но едва ли целта е оправдала средствата… Парадоксално е, но е факт, че край Созопол се поддържа паметникът на загиналите съветски подводничари, а паметникът на българските катерници, служили няколко десетилетия тук, бе ликвидиран, при това докато територията на поделението е собственост на Министерството на отбраната.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
Торпедният катер, проект 123К, в Тутракан, 80-те години на ХХ в. 
Торпедният катер, проект 123К, в Тутракан, зимата на 2008-2009 г., по-далечен план 
Торпеден катер проект 123К от външната експозиция на Военноморския музей във Варна. 
Паметната плоча, поставена на постамента под торпедния катер проект 123К от външната експозиция на Военноморския музей във Варна.