През 1906-1907 г. е изработен проектът на главната алея, която днес познаваме като „Алея на Възраждането“. Антон Новак заедно с Иван Стойчев оформят красотата й, посаждайки два реда копривка от Аладжа манастир и два реда брястове от Лонгоза.
По късно, през 1960 година, дърветата в средата на алеята били заменени с цветните лехи. През 1907 г. се заражда идеята от група млади варненски граждани да бъдат издигнати паметници в града на нашите възрожденци и на борците за национално освобождение.
На 15 февруари 1908 г. те създават комитет „Българско Възраждане“, който си поставя задача да изгради в Приморската градина „Алея на Възраждането“. Част от устава на комитета гласи: „целта на комитета е да въздигне във Варненската морска градина 22 паметници, от които 20 на български деятели от Възраждането насам до Освобождението, един паметник на науката или Възраждането и един на свободата“. На 22 февруари същата година уставът на комитета е утвърден със заповед № 505, след което влиза в сила. Част от тези паметници не били открити, други от днешната Алея на Възраждането пък въобще не са били в списъка на комитета. Днес паметниците са 14 на брой. Представяме ви ги по реда на откриването им.
Христо Ботев – 27 юли 1911 г.
Васил Левски – 27 юли 1912 г.
Отец Паисий – 24 май 1927 г.
Митрополит Симеон – 10 август 1930 г.
Васил Априлов – 7 октомври 1936 г.
Хаджи Димитър – 2 август 1939 г.
Петър Берон – 2 юни 1973 г.
Любен Каравелов – 2 юни 1973 г.
Петко Р. Славейков -2 юни 1973 г.
Георги Бенковски – 2 юни 1973 г.
Георги С. Раковски – 2 юни 1973 г.
Гоце Делчев – 18 ноември 1995 г.
Захари Стоянов – 15 април 1996 г.
Пейко К. Яворов – На 1 ноември 2001 г.