Кореняк варненец, Стайко Стайков е изпратен да служи като матрос в Бургас веднага след като завършва Трета гимназия. Такава е била практиката – варненци да служат в Бургас, а бургазлии – във Варна. Служи 39 месеца на рейдов тралчик (миночистач). Започва като редови матрос, а завършва като старшина на елктромеханичната бойна част – длъжност, която е за кадрови, а не за наборен военнослужещ. Три пъти се явява на общофлотски първенства по ветроходство, като и трите пъти е неизменно на почетното второ място. От тогава любовта му към ветроходството и към корабните машини не ръждясва. Малко по-късно се появява друга, свързана с първите две увлечения страст: колекционирането на корабни аксесоари – морски реликви. Станал е пословичен в търсенето на нови и нови неща за своята колекция, която официално декларира, че ще дари на бъдещия музей (или поне експозиция) на българското морско търговско корабоплаване.
Стайков обаче не е просто само колекционер. Той е посетил десетки морски музеи по света, много интересни неща е видял и разбрал, за това търси възможности да направи колекцията си богата и разнообразна – за да подпомогне създаването на подобна експозиция и у нас. А моряшката професия дава възможност за това. Стайков се качва за първи път на търговски кораб на 16 март 1962 г., плава 10 месеца на малкия танкер „Белослав”, а след това на моторен кораб „София” с капитан Любомир Генов. От тогава плава непрекъснато и до ден днешен. Започва като машинен чистач с 63 лв месечна заплата. По-късно е моторист, машинен боцман и стига до механик – преминава през цялата йерархия на тази трудна моряшка професия. За годините на „София” му напомня и чудесен модел на кораба, изработен и подарен му от фирмата „ВЕСТРО”.
Незабравими остава за него рейсовете със стария „Любен Каравелов” с капитан Димитър Радулов и с главен механик Добри Байчев – един от учителите му на механическия занаят, който той ще помни цял живот. С много добри спомени остава от плаванията с моторен кораб „Бузлуджа” – японска постройка, изключително мореходен и лесен за поддържане и експлоатация плавателен съд. С уважение говори за капитан Любомир Горунски, доказал, че големият моряк може да командва и малкият „Златоград” и 200 000-тонния танкер „Искър – 2”. Интересни спомени у него оставят и плаванията с „Лудогорец” с капитан Асен Абаджиев. Още преди 1989 г. плава под чужд флаг – на кувейтския танкер „Рехаб”. И при плаванията, и в дните между тях той е неуморимият търсач на морски реликви.
Всеки предмет от неговата колекция има своя история. Например масивният нактоуз, разположен в хола на семейното жилище, е от танкера „Антон Иванов”, от периода, когато се преустройва за кораб-пречиствателна станция. Нескопосни майстори го изпускат по време на демонтажа в плавателния канал „море – езеро” и го отписват. Стайков намира професионален водолаз, плаща му и с малко повече усилия нактоузът е възстановен в целия си предишен блясък, напомнящ за най-добрите времена на корабните магнитни компаси. Едната от корабните камбани има надпис „Хан Аспарух”. Оригиналната камбана на 100 000-тонния танкер? Не съвсем. Но тъкмо това я прави още по-интересна. При продажбата на танкера някой „прибира” оригиналната корабна камбана. За да не става продавача (Параходството) за резил – се презастраховат и правят две точни копия на произведения в България танкер. Разбира се, за възстановяването на липсата е достатъчна само едната камбана, а другата заемо полагаемото й се място в колекцията. На няколко метра по-нататък е поставена камбана от кувейтския танкер „Рехаб”, разположена върху част от старата оптика на фара на Маслен нос – спомен от изчезналия в морето ветроходец и изобретател Онник Читакян.
Неугледният на външен вид дървен указател за курса, който държи рулевия, е вече истинска антика. Произведен е в Русенската корабостроителница през 60-те години на миналия век и е поставян на всички строени там 300-тонни кораби: „Камчия”, „Китен” (по-късно „Ропотамо”), „Приморско” (по-късно „Вихрен”) и „Папия”. Няма информация друг колекционер да е съхранил подобен аксесоар. Когато премахват газовите фенери от корабите, Стайков прави всичко възможно да запази част от тях и сред експонатите в домашната експозиция на видно място има такъв екземпляр от „Плиска”. Получил го е със съдействието на тогавашния старши помощник-капитан на кораба – днес к.д.п. Христо Донев, генерален директор на Параходство БМФ. Има фенери от японски, английски и от кораби на различни скандинавски държави. Навсякъде в жилището си е разположил разнообразна серия от корабни часовници, достигаща 26 екземпляра. Кренометрите са по-малко, но единият от тях е с пет години по-възрастен от него, като най-атрактивните са произведени в Англия.
В колекцията на Стайков има и предмети с произход, който той тепърва има да уточнява. Например чудесно запазеният щамбайн с английската марка CHADBURNS, най-вероятно от български кораб, изпратен на режището край Шабла, което не просъществува дълго. Купува го от човек, който или не знае от кой кораб е, или не иска да каже. По-важното е, че спасява щамбайна от претопяване. На пазара в Анверс открива капитански стол и не се поколебава да купи. А има един интересен предмет, който е негова лична изработка. По-точно е изработен в такелажната работилница на Параходството по негова идея. Става въпрос за оригинална конструкция на щормтрап, който освен прякото си предназначение може да служи и като оригинална етажерка, на която събира няколко десетки предмета от най-различен морски или корабен произход. По-късно този „патент” е взаимстван от мнозина и може да бъде срещнат по различни моряшки къщи и вили.
Стайко Стайков е не само неуморим, той е неспокоен и темпераментен привърженик на идеята за това час по-скоро България да има голям морски музей. Не веднъж е споделял с различни началници от морската администрация и с шефове на частни морски фирми предложението някогашният киносалон на бившия Дом на транспортните работници да бъде преустроен в морски музей. Тази част от сградата близо две десетилетия стои неизползваема, руши се, отиват на вятъра парите от нашите данъци и от данъците, плащани от нашите родители. Сградата е удобна, позволява разгръщането на голяма експозиция, пространството пред нея може да се преустрои в автобусен паркинг за туристически групи, а пристанището (бъдещата морска атракционна зона на Варна) е буквално на метри – разделя ги само бул. „Приморски”. Идеята е добра и заслужава по-голямо внимание от страна на общината и на морския бранш. А докато те се сетят да я поставят на дневен ред пред нашата общественост, Стайко Стайков неуморно ще продължава да събира предмети за бъдещата музейна експозиция, без която морска България просто не може.
Атанас Панайотов
Снимки МВ
Чудесно запазеният щамбайн с английската марка CHADBURNS украсява хола на жилището на семейство Стайкови. 
На тази оригинална стъклена кана ясно личи емблемата на Българското търговско параходно дружество. 
Капитански стол, закупен на пазара в Анверс. 
Корабната камбана на кувейтския танкер „Рехаб” е поставена върху част от старата оптика на фара на Маслен нос. 
Нактоузът от танкера „Антон Иванов” 
Точното копие на камбаната от танкера „Хан Аспарух” е в „компанията” на няколко корабни компаса. 
Нактоузът от танкера „Антон Иванов” 
Дървен указател за курса, който държи рулевия, произведен в Русенската корабостроителница през 60-те години на миналия век