Поправена и попълнена през 1907 г.
М 1:40 000
Географски инситут-София,1925 г.
издание 1930 г.
Печатна, оцветена
© Възстановка, дигитално копие и текст ДА “Тракия” ГЕОПАН , 2002
Картата е подготвена по подложка от 1903 – 1904 г., поправена и допълнена през 1907 г. Издадена е от Географския институт – София. Последното издание е част от архива на Поморийската градска община. На картата са нанесени в цветове лозовите насаждения, пътищата и селскостопанската земя (ниви) към 8.10.1932 г. – собственост на поморийци. Видно е, че поморийската собственост обхваща земи, дори и на територията на днешната бургаска община. На ръка са нанесени Военно-инвалидната почивна станция и Градската калолечебница в Поморие. Едрият мащаб е позволил на военните картографи да обхванат и цялостно Поморийските солници и Поморийското езеро.
Данните са точни и служебно заверени от кмета на Поморие Дочо Дерменджиев (1934-1940 и 1945 г.) и главния инженер на Поморийската градска община. Това е първата карта, на която собственоръчно кметът на гр. Поморие отразява преименуването на града от Анхиало в Поморие на 8.10.1936 г. С подписа си Д. Дерменджиев я превръща в изключителен документ за новата история на града. Силно повреден от времето, оригиналът се съхранявал в Градския музей и галерия (дн. Исторически музей – Поморие). Документът е подложен на дигитална възстановка от МТКЦ •ГЕОПАН• през 2002 г. Общинският музей и галерия предостави правата на ГЕОПАН за разпространението по полиграфически, електронен и всеки избран от него начин на този ценен картографски паметник за историята не само на Поморийската община, но и на Западното Черноморско крайбрежие.
Възстановеното изображение днес може да бъде видяно в Историческия музей – Поморие, и в Музея на солта.
Всички права запазени!
© Международен търговски и културен център •ГЕОПАН•, ДА „Тракия“ Геопан, 2002 г.
Старите карти говорят:
КАК ПОМОРИЕ НЕ СТАНА СОЛЕНГРАД …
Преименуването на Анхиало в Поморие става по времето на кмета Тома ТОМОВ. Той е назначен за кмет на Поморие със заповед № 209 от 24.05.1934 г., с която се уволняват дотогавашния кмет Георги Сидеров и пом.-кмета Стамат Тузлуков. Тома Томов встъпва в длъжност на 30.06.1934 г. Дотогава е главен учител в Анхиало.
През 1934 г. с правителствен указ отново е премахната изборността на общинските съвети. Същата година е приет новият закон за градските общини, според който кметовете не са изборни длъжности, а се назначават от Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Кандидатурите им се издигат от областните директори, от средите на интелигенцията (виж Георгиев, Трифонов 2000).
Кметуването на Тома Томов е свързано и с промяната на името на града. Със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве от 09.08.1934 г. древното название Анхиало е променено и града се именува Поморие (Мичев, Коледаров 1989). Общинският съвет на града дълго време изразява несъгласието си. Непосредствено след цитираната заповед Общинският съвет взема решение градът да се преименува от Поморие в Соленград. След като това решение не се реализира, през 1937 г. съветниците вземат друго решение: да се възстанови старото име Анхиало или в краен случай градът да се нарече Ахелой. За пореден път в новата история на града решение на Общинския съвет не се изпълнява и може би за добро…
Следващият кмет Дочо Дерменджиев на 8.10.1936 г. с подписа си и този на градския главен инженер, и печата на Поморийското градско общинско управление приключват спора завинаги.
Представяме ви Карта на Бургаския залив, на която става историческата смяна на името на града. Публикацията е част от обширната студия „Кметовете на Поморие”, 1887-2011 на д-р Стефан ПЕЙКОВ. Тя ще бъде публикувана в предстоящото издание „Поморие: древност и съвремие”.