Анархията, която след Кючюк – Кайнарджийския договор (1774 г.) обзема Османската империя, възпрепятства възстановяването на крепостите по Черноморието в продължение на години. Една от мисиите, изпратени от френския крал Луи ХІV, в подкрепа на Портата срещу руските интереси в Черно море, е ръководената от капитан-инженера и бъдещ френски фелдмаршал Андре-Жозеф де Лафит-Клаве и корабния мичман Томас Лорен Маделен дьо Верн дьо Пресл. Освен останалите им задължения, през 1784 г. двамата правят няколкомесечно плаване по Западното Черноморие и посещават множество портове, между които и Варна. На тази база през същата година Лафит-Клаве издава „Journal d’un voyage sur les cotes de la Mer noire du 28 avril au 18 septembre 1784”, където е и публикувана за първи път тази карта.
Картата, със съвсем незначителни полиграфски разлики между тях, е публикувана в две руски по-късни издания: „Чертежи и описания проливам Константинопольскому, Дарданельскому и главным местам Турецкаго владения по берегам Чернаго моря лежащим” от А. М. Вильбрехт, 1807 г. и „Описание славной турецкой крепости Варны, осады и покорения оной российскими войсками в настоящую войну с Турцией” на Николай Данилевски, 1829 г.
Тази карта със сигурност не е първата, но една от първите едромащабни карти на Варна и Варненския залив. Мащабът й е една верста в инч, или 1: 42 000. На картата е изобразен Варненския залив от нос Галата до Евксиноград. Централно място е отредено на съществувала до 1829 г. крепостна стена на града, като е очертано и вътрешното укрепление Кале ичи, означено с надписа „Замок”. Със щриховка е маркирана населената част от крепостта (останалата, видимо от други карти от тези години, в по-голямата си част е заета от турски гробища и празни места). И в тази карта неизменно присъства и село Галата. Отбелязани са деретата в района на местността Карантината и Евксиноград. Лесно различими са разклоненията на реката между езерото и морето и заблатената пясъчна коса на мястото на днешния „остров”. Без съмнение, това е военна карта, ползвана за навигация, на която са отбелязани дълбочините в залива, типа на дъното, както и магнитното склонение. С номера 1 и 2 са означени предложените от създателя й отбранителни редути за защита на рейда на нос Галата и в местността Салтанат. Очевидно избраните за отбрана места са били оценени и са използвани в продължение на следващите почти два века.
На обратната страна на картата, публикувана в „Чертежи и описния проливам…” има описание на навигационните особености на брега, акваторията и дъното.
Тук публикуваната карта е от книгата „Описание славной турецкой крепости Варны…”
Борислав ПЕТРОВ
http://varna.info.bg